A corporaty identy ...

Съдържание

Майк Тайсън

Шоубизнесът просто го обича. Новото му стендъп комеди биеографично шоу „Неоспоримата истина“ по НВО, режисирано от легендарния Спайк Лий, показа новата версия на Майк Тайсън. Забавен - и то не просто забавен, а невероятно  смешен. Самокритичен, ироничен към всички свои изцепки през годините, помъдрял и насочил енергията си в градивна посока. И, отново – убийствено смешен. Ни само заради фъфленето.

Тайсън вече е харесвана от Comedy Central звезда, и освен серийния си риалити филм си за другата  си страст – гълъбите, по Дискавъри, редовно взима участия като стендъп комик в представленията CC Roast.

Майкъл Джералд Тайсън (на английски: Michael Gerald Tyson) (известен също като Майкъл Абдул Азиз) е американскибоксьор който е роден на 30 юни 1966 година в Бруклин Ню Йорк.

Майка му е Лорна Тайсън а баща си Майк никога не е виждал. В детството си имал мек характер и не умеел да отстоява себе си. Поради това по-големият му брат и съседските деца постоянно издевателствали над него. На около 10-годишна възраст в него настъпила промяна. Един от членовете на местна улична банда, който бил с няколко години по-възрастен, му изтръгнал от ръцете любимия гълъб (отглеждането на гълъби е хоби на „Железния“ не само в детството, но и до днес ) и му откъснал главата. Това разгневило Майк и той пребил мъчителя си. Въпросната случка му спечелила уважение сред малолетните бандити, и те го приели в своята компания (прякорът му по онова време бил Феята — заради пискливия му глас). Последвали кражби, грабежи и побои, които били причина за неоднократните му визити в изправителни учреждения. В едно от тях Тайсън имал възможност да се запознае с Мохамед Али, който по това време помагал на трудни деца като им давал наставления за живота. Впоследствие шампиона признава, че именно тази среща с Али е предопределила решението му да се захване с бокса.

На 13 години „Динозавъра“ бил изпратен в специална училище за малолетни престъпници. По това време той бил считан за непоправим и се отличавал с огромна за възрастта си физическа сила (80  kg). В училището, където го настанили, работил като учител по физкултура бившия боксьор Боби Стюарт. Пред него бъдещия номер едно споделил, че иска да стане боксьор. Стюарт се съгласил да го тренира при условие, че питомецът му не нарушава дисциплината и полага повече усилия в ученето. Поведението на Майк се променило към добро и след известно време (въпреки че бил смятан за умствено изостанал ) успял да повиши успеха си. Хлапака бил толкова увлечен по бокса, че персонала на училището го заварвал посред нощ да боксира или да помпа мускули. В едно свое интервю Стюарт, който бил нелош боксьор-любител, споменава че малолетния Тайсън буквално го помитал с ударите си.

Първи стъпки в бокса

С течение на времето Стюарт осъзнал, че ученикът му се нуждае от квалифициран специалист и го представил на легендарния треньор и менаджер Къс Д'Амато (треньор на двама световни шампиона — супертежкия Флойд Патерсън и полутежкия Хосе Торес). Не след дълго Майк се пренесъл в неговия дом и заживял там, а след смъртта на майка му, Д'Амато станал негов официален опекун. На 15 г Тайсън започнал аматьорска кариера. През 1984 г. бил кандидат за Олимпийския отбор на САЩ, но на Олимпиада така и не попаднал. Там отишъл Хенри Тилман и впоследствие станал олимпийски шампион (по-късно, като професионалист, Тайсън взима реванш срещу него с нокаут в 1-я рунд).

Професионалист

През 1985 г. Тайсън провел първият си професионален мач. При Къс Д’Амато, бил гледал голямо количество видеозаписи на стари боксови срещи и под впечатлението на видяното, избрал за себе си необичаен имидж — излизал на ринга без музика, без халат, в обикновени бели шорти и с обути на бос крак кецове. Първият му съперник Хектор Мерцедес бил повален в началния рунд. През тази първа година на професионалния ринг Тайсън провел общо 15 боя и спечелил всички преди финалния гонг. Специалистите започнали да говорят, че Къс е успял да създаде идеалния супертежък, който задължително щял да стане световен шампион. Това обаче Д’Амато не доживял: през ноември 1985-та 77-годишния треньор умира.

След смъртта на Д'Амато, която била приета тежко от Майк, негов боксов наставник станал Кевина Руни, с който продължил пътя си към върха. Последвали победи срещу Джеймс Тилис, Митч Грийн, Марвин Фрейзър (син на Джо Фрейзър). На 22 ноември 1986 г. на двадесет години Тайсън спечелил шампионския пояс на версията WBC с нокаут във втория рунд срещу ямайско-канадския си опонент Тревор Бербик и с това се превърнал в най-младия световен шампион по бокс в тежка категория.

Няколко месеца по-късно се състояла срещата с шампиона на версия WBA — Джеймс „Костотрошача“ Смит. Мачът се оказал труден за Тайсън (по-високият и тежък Смит постоянно го задържал с ръце и не му позволявал да нанася чисти удари), но въпреки това Майк спечелил по точки. Именно тази среща била гледана многократно от Ивендър Холифийлд, когато се готвел за боя им през 1996 г., защото в нея станали видни някои недостатъци в техниката на „Динозавъра“. Следващия му съперник бил бившия световен шампион Пинклон Томас, който бил нокаутиран в шестия рунд.

Абсолютен световен шампион

На 1 август 1987 г. се състоял двубой с Тони Тъкар, който е шампион на IBF. Мачът протекъл с променлив успех и за двете страни, но в крайна сметка Тайсън спечелил с единодушно решение на съдиите и станал абсолютен световен шампион в супертежка категория (WBC,WBA,IBF). През следващите две години били проведени шест боя: победа над Тайрел Бигс, над екс-световния шампион Лари Холмс, над Тони Тъбс и Майкъл Спинкс(Спинкс бил премазан за секунди), над бъдещия световен шампион Франк Бруно, а също така и над Карл Уилямс.

По това време Майк се оженил за начинаещата актриса Робин Гивънс, която оказала крайно негативно влияние върху боксовата му кариера. Последвалите бурни скандали и публични унижения се отразили зле върху психиката на шампиона. Тайсън занемарил тренировките и впоследствие разпуснал старият си екип състоящ се от треньори и менаджери, които работели с него от времето на Къс Д'Амато и се свързал със скандално известния Дон Кинг. През 1988 г. Тайсън получил сътресение на мозъка — автомобилът му се блъснал в дърво. Една от версиите е, че това било опит за самоубийство. На 30 септември 1988 — в интервю за национална телевизия Гивънс споделила, че Тайсън е депресиран маниак. „Страхувам се от него“, казала красавицата в присъствието Майк, който седял кротко до нея. На 2 октомври 1988 — полицаи нахлули в къщата на Тайсън. Боксьорът чупил и изхвърлял покъщнина и принудил Гивънс и нейната майка да се изнесат. Няколко дена по-късно Гивънс поискала развод и на 14 февруари 1989-та двамата се развели в Доминиканската република.

През февруари 1990 г. Тайсън пристигнал в Япония, където трябвало да защити титлата си срещу Джейм Дъглас, който бил считан от всички за боксьор втора ръка. Малко хора се съмнявали в победата на Майк и залаганията били в негова полза. Но мачът се оказал сензация в боксовите среди и абсолютния аутсайдер Дъглас успял да нокаутира шампиона в десетия рунд. Така след загубата Майк се оказал в ролята на претендент. Същата 90-та година той провел още два боя и ги спечелил с нокаути в първия рунд, а през 1991 г. удържал две трудни победи над канадеца Донован Ръдок, който му оказал сериозен отпор.

През лятото на 1991 година в живота на Тайсън се случил още един епизод, който корено променил неговата съдба. Майк посетил конкурса за красота „Мис Черна Америка“, където се запознал с една от участничките — Дезире Уошингтън. Първоначално мис Уошингтън благосклонно приела ухажванията на екс-шампиона, но впоследствие заявила, че Тайсън я е изнасилил. В процеса съдът взел страната на потърпевшата и Майк бил осъден на шест години затвор. Той излязъл предсрочно на свобода през март 1995 г.

Първият си бой след излизането от затвора провел на 19 август 1995 г. срещу Питър Макнийли. Мачът приключил за 89 секунди. През март 1996 г. Майк побеждава в третия рунд шампиона на WBC Франк Бруно, а на 7 септември 1996 г. сломява за две минути съпротивата на Брус Шелдън, който е шампион във версия WBA.

Тайсън — Холифийлд

На 9 ноември 1996 г се състоял дългоочаквания бой между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Фаворит бил Тайсън, но напук на прогнозите Холифийлд успял да изненада всички специалисти като удържал трудна, но безспорна победа. Първите пет рунда протекли с променлив успех, в шестия Тайсън паднал в нокдаун, а в деветия преимуществото на Холифийлд станало явно. В десетия рунд Майк по чудо се държал на краката си, а в единайстия реферът прекратил мача.

Реваншът между дамата бил няколко месеца по-късно на 28 юни 1997 г. Битката се очаквала с небивал интерес от страна на зрителите, които станали свидетели на нещо невиждано до този момент. Съвършено неочаквано: в третия рунд Майк, разярен от това, че Холифийлд на няколко пъти го е ударил с глава, отхапал част от ухото му. Реферът повикал лекар, който прегледал раната и заявил че мачът може да продължи. На Майк били отнети няколко точки и срещата била подновена. След малко обаче „Динозавъра“ отново захапал ухото на Холифийлд и бил дисквалифициран.

През януари 1999 г, Тайсън спечелил с нокаут в петия рунд срещо Ф. Бота. Следващата среща била проведена през октомври 1999 г. срещу Орлин Норис. Този мач завършил без обявяване на резултата, понеже Норис не могъл да стане от ъгъла си, след като Майк му нанесъл удар след сигнала който прекратявал рунда. След този бой последвали бързи победи над Джулиъс Френсисис, Лу Саварезе и Анджей Голота (резултатът от тази среща бил анулиран, след като в кръвта на Тайсън открили следи от марихуана). През 2001 г. спечелен с технически нокаут в седмия рунд срещу датчанина Браян Нилсен.

Следващият съперник на Тайсън станал абсолютния световен шампион Ленъкс Луис. Сблъсъка се състоял на 8 юни 2002 г. в Мемфис. Журналистите, които присъствали на тренировката на Майк преди боя отбелязали, че се намира в добра форма. Предпочитания към него оказали и букмейкърите които виждали в него фаворит. Първият рунд бил равностоен, но след това нещата рязко се променили. Луис нанасял десетки удари, а „Железния“ едва на няколко пъти успял го достигне с юмруци. Развръзката настъпила в осмия рунд, когато Тайсън инкасирал тежък удар и бил нокаутиран. На последвалата пресконференция той изразил радостта си, че въобще е оживял след поражението.

Следващата среща на Тайсън била през март 2003 г. срещу считания по него време за перспективен боксьор Клифърд Етиен. Всичко продължило едва 49 секунди понеже Етиен не могъл (или не поискал) да продължи след първия по-сериозен удър на Майк. На 31 юли 2004 г. Тайсън излязъл на ринга срещу британеца Дани Уилямс. Първият рунд се превърнал в един от най-добрите рундове на Майк за последните няколко години, но след това настъпил обрат. „Динозавъра“ започнал да пропуска удари и по собствена инициатива влизал в клинчове, а в четвъртия рунд след една тежка серия на Уилямс се намерил на пода. Оправдание за това неочаквано поражение последвало незабавно: обяснило се, че в първия рунд Майк бил получил сериозна травма на коляното, която го лишила от възможността да се предвижва нормално по ринга и да отбягва ударите

Поредното завръщането на професионалния ринг се състояло на 11 юни 2005 г. Противник на Тайсън бил тежкокогабаритния ирландец Кевин Макбрайд (198см;122 kg), който нямал в актива си победа над по-сериозен противник и бил считан за слаб боксьор. Но дори и той се оказал непреодолимо препятствие за 38-годишния екс-шампион. В шестия рунд Макбрайд, се възползвал от видимата умора на Тайсън, приел борбата отблизо и нанесъл серия силни удари. Американецът прибегнал до мръсен бокс, заради което бил наказан с две точки за умишлен удар с глава, който наранил във веждата ирландеца. Малко по-късно той получил ново предупреждение за задържане на ръката на Макбрайд. В края на рунда Тайсън паднал на колене. Веднага след това се изправил, отишъл в ъгъла си и решил да се откаже от мача, казвайки, че се боксира, за да плати дълговете и повече не желае да се бие. В последвалото интервю Майк Тайсън заявил, че не желае повече да позори любимия си спорт, като губи от безлични съперници като Макбрайд, и затова се оттегля от бокса. Впрочем дали това решение е окончателно ще покаже единствено времето.

Хронология на някои събития

1978 — арестуван след опит да открадне портфейл. На 12 години е изпратен в изправителното училище „Трайън“.

6 март, 1985 — нокаутира в първия рунд Хектор Мерцедес при професионалния си дебют.

22 ноeмври, 1986 — нокаутира Тревор Бербик във 2-рия рунд, печели световната титла при свръхтежките, версия WBC (Световен боксов съвет). 20-годишният Майк става най-младият шампион в историята.

3 март, 1987 — побеждава Джеймс „Костотрошача“ Смит в Лас Вегас и печели титлата във версия WBA (Световна боксова асоциация).

21 юни, 1987 — налита да целува жена на паркинг, напада и удря мъж. Плаща $105 хил., за да бъде освободен.

1 август, 1987 — бие Тони Тъкър и защитава титлите си във WBA и WBC, печели короната във версия IBF (Международна боксова федерация).

9 февруари, 1988 — актрисата Робин Гивънс и Тайсън вдигат сватба в Ню Йорк.

23 август, 1988 — чупи дясната си ръка в уличен бой в 4 ч сутринта в Харлем.

30 септември, 1988 — в интервю за национална телевизия Гивънс споделя, че Тайсън е депресиран маниак. „Страхувам се от него“, казва красавицата. Майк седи хрисим до нея.

2 октомври, 1988 — полицаи нахлуват в къщата на Тайсън. Боксьорът чупи и изхвърля покъщнина, кара Гивънс и нейната майка да се изнесат.

7 октомври, 1988 — Гивънс иска развод.

14 февруари, 1989 — Тайсън и Робин се развеждат в Доминиканската република.

11 февруари, 1990 — Джеймс „Бъстър“ Дъглас нокаутира Динозавъра в 10-ия рунд.

18 юли, 1991 — Тайсън среща Дезире Уошингтън на репетиция за конкурс по красота.

9 септември, 1991 — жури разследва Железния Майк, който е обвинен в изнасилване и още три престъпления. Два дни по-късно той е задържан и освободен срещу $30 хил. гаранция. Януари-март, 1992 — признат е за виновен по обвинението в изнасилване и осъден на 10 години затвор. Излежава 4.

19 август, 1995 — Динозавъра се завръща! Питър Макнийли е нокаутиран за 89 секунди във Вегас.

16 март, 1996 — нокаутира Франк Бруно в 3-ия рунд в Лас Вегас и печели титлата, версия WBC.

9 ноември, 1996 — Ивендър Холифийлд спира Тайсън за титлата, версия WBA. Април, 1997 — жени се за Моника Търнър.

28 юни, 1997 — дисквалифициран в 3-ия рунд на боя с Холифийлд, след като отхапва парче от ухото му. Тайсън твърди, че е ударен с глава. Има кървяща аркада.

9 юли, 1997 — комисия на щата Невада отнема с 5-0 гласа боксовия му лиценз. Глобяват го $3 млн.

5 март, 1998 — съди за $100 млн. Дон Кинг.

31 август, 1998 — замесен е в пътен инцидент. Напада двама шофьори.

19 октомври, 1998 — комисията в Невада връща лиценза на Тайсън с 4-1 гласа.

16 януари, 1999 — нокаутира Франсоа Бота в последната секунда на 5-ия рунд. Майк се връща на ринга след 19-месечна пауза.

5 февруари, 1999 — съден за побой над двама мотористи.

24 май, 1999 — освобождават го от затвора в Мериленд, където лежи 3,5 месеца.

23 август, 2000 — Тайсън е глобен $187 хил. от Британският боксов борд за лошо поведение.

18 януари, 2002 — съпругата му Моника иска развод, Тайсън също.

22 януари, 2002 — един от бодигардовете на Ленъкс Люис отнася здрав тупаник, след като блъска Майк. Ленъкс се намесва и удря Тайсън. Става неописуемо меле.

29 януари, 2002 — комисията в Невада не връща лиценза на Майк заради мелето с Люис.

25 март, 2002 — Мемфис е избран за домакин на боя Тайсън-Люис. Продадени са билети за $23 млн.

8 юни, 2002 — Ленъкс Люис нокаутира Железния Майк в 8-ия рунд.

21 юли, 2003 — арестуван за побой над двама мъже пред хотел в Бруклин.

26 февруари, 2004 — връща се в затвора.

30 юли, 2004 — губи от неизвестния Дани Уилямс в 4-ия рунд.

11 юни, 2005 — краят на ерата „Майк Тайсън“.

Странична лента

Странична лента